ФЕДЕРАЦИЯ БЪЛГАРСКО КАРАТЕ ШИНКИОКУШИН - ШИНКИОКУШИНКАЙ БЪЛГАРИЯ
Начало | Новини | Календар | ФБКШ | Клубове | Галерия | История | Връзки | КонтактиEN
Интервю
Сенсей Йозеф Стефанович:
Вярвам в нещата които върша
10.08.2011
0Сенсей Йозеф Стефанович (Стефи) наскоро защити успешно изпит за 4-ти дан. Клуб „Виктори” и сенсей Стефанович не почиват на стари лаври и с делата си доказват, че посоката която представляват в спорта и бойните изкуства е правилната.


В:Преживяхте повече неща за последните година-година и половина, отколкото повечето хора за десетилетие. Как се справяте с това?

О: Ако визирате последната година и половина, наистина много неща ми се случиха. Със семейството ми помагахме на баща ми който имаше много сериозно заболяване. За жалост, той изгуби битката. Това бе огромно изпитание и голяма травма за нас. Междувременно успяхме да построим и първата си къща, която става все по-хубава и по-хубава. Грижим се и за първото си куче. Тя е трансилванска хрътка на име Тиша. Жена ми забременя и преди месец се роди прекрасната ни дъщеря Лука. Чувството е невероятно, нищо не може да се сравни с това. Разбира се трябва да спомена, че тази година бе и най-успешното ни унгарско състезание, заедно с 57 други събития. Миналата година трима от моите ученици успешно защитиха 2-ри Дан, четирима защитиха 1-ви Дан, като съпругата ми бе една от тях. Тази година подготвям трениращ който иска да защити 2-ри Дан. Ремонтът на дожото в Мартфу тече, както и подготовката на отбора за Световния Шампионат в който ще участват 5-ма от мойте ученици. Очакваме с нетърпение и празнуването на 25-я рожден ден на клуба, събитие което ще се състои тази година, тъй като миналата просто нямахме време… Тази година взех участие и в промените в организацията ни. Как се справям с всичко ли? Ами имаше доста работа за вършене, но „нещата се случват така, както трябва да се случат”. Правя това, което трябва. Вярвам в нещата които върша и около мен има невероятна атмосфера. Сигурен съм, че ще имам няколко дни за почивка в бъдеще.


В: С какво се различаваше подготовката ви за този изпит, сравнена с останалите? Когато се подготвяхте за 1-ви, 2-ри и 3-ти Дан, бяхте все още активен състезател.

О: Започнах да практикувам карате през 1985г. Изпитите за които говорите бяха през 1996г., 1999г. и 2005г. Не може да се каже, че съм бързал да се явя. Разбира се, между тях тренирах непрекъснато.
Преди да защитя 1-ви Дан, бях много мотивиран да имам черен колан, да сбъдна мечтата си. За следващите ми изпити това чувство отслабваше. Заради състезанията бях в много добра форма през цялото време, а и винаги са ми харесвали ката и кихон. Битките бяха сериозно изпитание. 30, 40 и после 50 противника – много от тях с национални състезател,и на които шихан Антал Бенше диктуваше темпото. Всичко това бе сериозен тест за уменията ми и изпитващата комисия оцени положително и трите елемента. Когато защитавах 3-ти Дан, шихан Гeорги Кармазин бе 50-ят ми опонент.
Преди един боец би имал поне по 1-2 тренировки на ден, 10-12 тренировки на седмица, работа по чувал, бягане, трениране с тежести, спаринги и т.н. Откакто не се състезавам не тренирам с тежести, нито на чувал. На седмица правя 1 Киокушин тренировка, 1 боксова тренировка, 2 Айкидо, 2 Ката, тренировки по медитация и 1 тренировка с медицинска топка. Един ден, една тренировка. Нещата които промених, за да се подготвя за изпита, бяха: веднъж седмично симулирах „изпит” с 25 килограмова жилетка на себе си; час, час и половина Ката, или Кихон, тест за издръжливост и 20 спаринга. Подготовката за издръжливост правех и втори път през седмицата, заедно с допълнително трениране на Ката.


В: С какво се различаваха техническите изисквания от тези за изпита за 3-ти Дан?

О: Няма предварителен списък с изисквания. Наблегнах на ура катите, защото те са няколко, също и на ура, кайтен и сагари движенията. Беше доста изтощително. Изпълнението ми за издръжливост бе добро, дадох всичко от себе си.


В: Как се чувствахте по време на спарингите? Наистина ли сте разбрали предния ден, че ще се изправите срещу 40, вместо срещу 20 противника?

О: Истина е. За жалост, напрежението от сегашната ситуация в организацията се прояви по време на изпита. Атмосферата не бе никак добра. Не исках спаринг срещу 30 или 40 противника. Бях се подготвил за спаринги с 20 човека, в които да покажа на учениците си и на зрителите красотата и различните нюанси на Кумите; това, което според мен е същността на битката. Нямах възможност да направя това и изобщо не се чувствах добре по време на спарингите. Имахме само 25 мин почивка между техническата част и спаринга.



В: Как успяхте да се справите с това психически? Мислихте ли да се откажете от изпита в онзи момент?

О: Не, не съм мислил, но бях доста раздразнен, беше тежка вечер… Не мисля, че ситуацията бе правилна. Моите ученици също бяха доста ядосани. Опитах се да ги успокоя толкова, колкото мога. Не само аз бях в тази неприятна ситуация, за тях това също бе ново. Единственото, което можех да направя, бе да приема предизвикателството и да настроя техниката си към новата среда така, че да имам минимален разход на енергия.



В: Кои бяха партньорите ви по време на изпита?

О: Бяха посочени състезатели от националния отбор. Очевидно, не бяха подбрани от мен. Те са опитни и добре обучени бойци, сред тях бяха и тези които ще участват на световното първенство. Въпреки това, по-голямата част от възрастните национални състезатели са мои възпитаници, което направи ситуацията още по-сложна. В допълнение, някои от големите имена в спорта ме удостоиха с участието си – Лачи Хашко, Атила Бештери, Пети Пантелич и Жшолт „Диме” Деметер (който, междудругото, е един от най-успешните бойци на своето време и винаги е бил един от най-трудните ми опоненти).



В: Казват, че е голяма чест да си последен спаринг партньор по време на изпит за Дан. Кой беше вашият последен опонент?

О: Моят най-добър приятел сенпай Ласло Ярабик. Приятелството е много ценно нещо, трябва да го пазим. Тези моменти само заздравят връзката ни.



В: Каква беше важността за вас да се издигнете едно стъпало нагоре в йерархията?

О: Честно ли? Според мен практикуването и обучението са важни, както и истинският опит и знанията. Броят на чертичките на колана ти няма никакво значение. Не искам да се крия зад златни ленти от знанието и тренировките. Но разбирам, че това е необходимо за правилното представяне (пред ученици, клуб, организация) на нашите ценности (не на увлечението ни).



В: Какво бе мнението на учениците ви за изпита?

О: Сложно е. Те присъстваха на подготовката ми за изпита и разбраха какво се случва. Бяха щастливи от успеха ми, който е общ успех.



В: Смятате ли, че по-високият ранг променя нещо?

О: Мисля че по отношение на спортната политика има значение. Относно самия колан? Носи отговорност, много голяма отговорност. Много хора са в опасност, защото „се задоволяват с успеха, отпускат се, приемат го…” Трябва да продължаваме да тренираме, да живеем живот, колкото се може по-сложен. Според мен, същото внимание трябва да се отделя на личния ни живот и на ежедневните задължения. Да си верен на себе си и на другите е трудно нещо. Движението нагоре в бойното изкуство е средство за развитие на себе си, за развитие на личността ни. Ето това е което е наистина важно. Това има много малко общо с действителния ранг, отбелязан на колана ти.



В: Вие сте член на борда на Унгарската Киокушин Карате Организация (MKKSZ). Бихте ли споделили накратко с читателите последните структурни промени?

О: Не бих искал да изпадам в подробности, но нека опитам да обобщя. През последните години в организацията ни се сблъскаха много различни мнения и интереси. Всички искаха да са обединени в една организация, но едновременно с това и да са самостоятелни. Краят на дискусиите след огромната работа която вложихме бе, че решихме да запазим организацията като вид „чадър”, но също така въведохме друга линия за професионалната ни общност, с демократична основа, решихме лидерите ни да се избират с избори. Другата линия ще действа по бранч-системата. Шихан Гьорги Кармазин е избран за първи президент на организацията която официално ще се сформира скоро под името Шинкиокушин Федерация за Бойни Изкуства (SMAF). Шихан Калман Фурко и сенсей Йозеф Калошчи сформираха свои отделни бранчове. Всеки от тях ще остане в Унгарската Карате Организация (MKKSZ) и в WKO, но професионалните ни стандарти ще са отделни. Имам предвид, че всеки ще провежда отделно изпитите, семинарите и лагерите също ще са отделни. Това, явно, е нещо съвсем ново, така че още е в процес на развитие. Смятам, че това ще доведе до разбирателство и че всеки ще може да напредва в професионално отношение според желанията си; общността ще се заздрави отвътре и работата с другите по общите цели ще е по-лесна. Не харесвам хора, които непрекъснато са в опозиция, които непрекъснато търсят врагове. Нека да се надяваме, че тази структура ще позволи на трите общности да застанат една до друга и че всеки член ще има шанс да тренира бойни изкуства според желанията си. Ако това се получи, то по-голямата организация наистина ще стане и по-силна. Успех на всички практикуващи!



В: Клубът ви е от най-активните, с най-много бойци и победи, виждате ли друг клуб който може да се сравни с вас?

О: Разбира се, че виждам. Наистина вярвам, че просто „трябва да правиш това, което трябва…” Много добър пример за това е клубът „Джашберени” който работи усилено; всички виждат колко далеч стигна „Шогун SE” под ръководството на Чаба Рач. Новосформираният клуб „Кю Унгария” също е много деен и е чудесно да видя, че „Ниредхаза” възвръщат силите си и броят на членовете им расте. Трябва да споменем и „Каструм SC Капувар” които винаги са на предната линия. Бих могъл да продължа да изброявам. От лично наблюдение мога да кажа, че работата на сенсей Маркович в Словакия е също забележителна за мен. Всички, които изброих по-горе, са различни, но всички те имат идея за бъдещето си и работят усилено в различни области. Те са добри примери, би трябвало да ги следваме в много отношения.



В: Моля кажете ни няколко думи за следващите 6 мес. Казаха ни, че пред вашите ученици стоят доста големи предизвикателства и то свързани не само със световния шампионат.

О: Предстоят ни много неща. Последното ни събитие се случи точно след международния лагер. С група от 35 трениращи посетихме езерния град Балатонфолдвар, за да популяризираме карате, бойните изкуства и нашия здравословен начин на живот чрез SMAF. Жолт Балог и Шандор Ковач ще вземат участие в международно събитие в Австралия през август (бел.р. Жолт Балог се класира 3-ти). Австралийците са поканили четирима успешни световни състезатели, които да се срещнат в националния им турнир с четирима техни бойци. Това не беше включено в плановете ни преди световния шампионат, но момчетата не искаха да го пропуснат. Не се готвим за това състезание, в момента те са по извън сезонната си програма. В момента ремонтираме и доджото в Мартфу което е огромен проект. Ще бъде готово до началото на летния ни лагер. Тази година празнуваме и 25-та си годишнина, а междувременно състезателите ни се готвят за световния шампионат. Всички четирима бойци (и резервният) са от дожо „Виктори”. Ще пътуват Жолт Балог, Шандор Ковач, Крисчан Пето и Герго Жучш, Габор Бужаш е резервен. Лидия Кормонди ще участва в женския турнир. Отговорността за мен също е много голяма, защото аз трябва да наблюдавам подготовката им, а също така да намеря ресурси, за да финансирам пътуването и разходите им. Не е толкова лесно. В същото време есенният сезон чука на вратата ни, ще трябва да се подготвим за изпити и други програми.



В: На какъв етап е подготовката на Тибор Наги (унгарски шампион в К-1)?

О: Справя се добре. Имаше няколко седмици почивка след последната си битка в която се представи много добре, само че съдиите отсъдиха в полза на опонента му. Аз имах много работа през лятото и не можахме да тренираме заедно, но се срещаме и разговаряхме често. Скоро ще започнем истинската си тренировка заедно. Първоначално трябваше да се бие в К-1 на унгарското Гранд При, но ще стъпи на татамито през септември във Виена, където му предложиха да се бие за световна титла. Това е мечтата му, за това е и приоритетът му в момента.



В: Кога да очакваме следващия изпит за Дан на Стефанович?

О: Времето ще каже.



В: Пожелаваме всичко най-добро на тримата членове на семейство Стефанович.

О: Благодаря ви. Ние броим и Тиша за член на семейството ни.

Превод от английски:
Ася Сотирова

Снимка: Томас Фекете



© 2006-2011 Федерация Българско Карате Шинкиокушин - Всички права запазени Начало | Търсене | Контакти | RSS