ФЕДЕРАЦИЯ БЪЛГАРСКО КАРАТЕ ШИНКИОКУШИН - ШИНКИОКУШИНКАЙ БЪЛГАРИЯ
Начало | Новини | Календар | ФБКШ | Клубове | Галерия | История | Връзки | КонтактиEN
Интервю
Валери Димитров:
Целта е една – да опознаеш себе си и да станеш по-добър човек
21.07.2013
0Сенсей Валери Димитров е един от най-титулуваните бойци в киокушин, зад чийто гръб има стотици боеве. Неговите рекордни постижения е невъзможно да бъдат подобрени в близките години. Той е печелил три пъти Световната купа и 12 пъти е ставал европейски шампион (10 пъти на категории и 2 пъти в абсолютна), като 10 от титлите му са поредни! Хладникръвието му в боя и удара „Валери-кик”, са като негова визитна картичка.

Погледнато отстрани по време на бой, ти изглеждаш като човек без емоции. Случвало ли ти се е в живота да плачеш?

- По време на бой така е по-добре, тъй като емоциите пречат на концентрацията. А в живота, и на мен, както на всички хора, са ми присъщи всички емоции.

За толкова години спортна дейност, си успял да опознаеш всички страни на спорта и си натрупал опит, какъвто никой в България няма. Планираш ли някога в бъдеще да станеш министър на спорта?

- Когато започнеш да мислиш, че вече знаеш всичко, тогава започва твоето пропадане и спираш да се развиваш. Сега всичко се променя много бързо, така че е много трудно да разбираш от дадено нещо във всичките му аспекти. Не се интересувам много от политика. Всъщност мисля, че промяната започва вътре във всеки от нас и ако ние станем по-добри хора, то и политиката ще тръгне по същия път.

Колко турнирни боя си провел?

- Важно е това, което си разбрал по време на боя. Какви хора са другите бойци, съдиите и най-вече, какъв си ти самия, какъв е твоя живот. Всеки бой е малка частица жизнен опит, но в края на всяко едно кумите аз съм щастлив, че съм участвал там. Понякога това, което можеш да извлечеш от един двубой е повече от това което си разбрал от всички останали боеве.

Опитвал ли си да претеглиш всичките си медали? Знаеш ли точния им брой?

- Медалите изобщо не са важни. Важно е дали си се променил или не си, докато си се подготвял, какво си чувствал, колко пъти си преодолял себе си по време на турнира и по време на подготовката, как усещаш тялото си след всяка тренировка, след всеки турнир. Най-общо казано, всичко ново, което се е случило през това време.

Според тебе киокушин и шинкиокушин едно и също ли са или са две различни направления?

- Мисля, че киокушин и шинкиокушин са като двама сина на един баща – всеки си има свой път в живота, но коренът им е общ.

Ако сега се проведе киокушин Гранд-при между всички организации, кои състезатели биха попаднали в осмицата на най-добрите, заедно с теб.

- Защо заедно с мене? Може и да не достигна до осмицата на най-добрите. В момента във всички организации има много добри и талантливи каратисти – Николеишвили, Нестеренко, Дамянов, Илас, Шимамото, Капанадзе, Проц, Мицаев, Хачатрян и много други.

Имал ли си големи прекъсвания в тренировките? Ако си имал, с какво са свързани?

- На Световното първенство през 2003 година скъсах ставна връзка и менискус, поради което пропуснах цяла година. Това обаче силно ме мотивира, защото много хора мислеха, че с мен е свършено...., но благодарение на семейството ми и на моите треньори успях да се завърна. В тази връзка искам да поздравя Виталий Колодяжний и да изкажа възхищението си от неговия колосален дух. Уверен съм, че той също ще се завърне.

Ти завършваш много от боевете си предсрочно, а случвало ли се е самия ти да бъдеш нокаутиран?

- В нокаут са изпадали и Анди Хуг, и Цукамото и Сузуки, и Мидори..... аз също - на тренировки. Само, който не се е бил, той не е бил нокаутиран. Но, както казва Батман „Защо падаме? – За да се изправим отново!”

Кой ти е най-добрия удар, на който можеш винаги да разчиташ, дори когато другите удари не ти се получават?

- Нямам такъв удар, всичко трябва да се отработва, а даже и тогава няма гаранция, че всичко ще се получи.

Случвало ли ти се е, да се изненадаш самия ти в боя, да направиш нещо, което и ти не си подозирал, че го можеш? Или всеки бой е въпрос на хладнокръвен план?

- В състезанията е нужен късмет. Когато имаш ден, нещата които не са се получавали на тренировките, стават като нещо нормално, а когато имаш лош ден, не можеш даже и да ходиш нормално.

Равностойно ли работиш в двете позиции в боя или предпочиташ да се биеш в лява позиция?

- По добре се чувствам в лява позиция, но искам и двете да се получават добре.

Кога за последен път си участвал в сбиване?

- Последния път беше в детството ми. Откакто започнах да тренирам – всичко това остава в залата. Харесва ми идеята да се помисли, какво може да се случи с тебе или с противника ти. След сбиване винаги има потърпевша страна. Защо е нужно да става така, след като може да е добре за всички?! Тези, които владеят бойно изкуство трябва да пазят другите, защото с голямата сила идва и голяма отговорност.

В едно интервю ти казваш, че си включил в тренировъчния процес и граплинг. А как стоят нещата с бокса и щангите?

- Граплинга ми харесва, защото както казва Грейс, това е като игра на шах – трябва да мислиш и да усещаш тялото си. Боксът не ми харесва – от него те боли главата. Щангите са необходими, но отново всичко опира до собственото ти усещане.

В началото на юли заедно с Цукамото ще проведете лагер в България. Какви знания ще предадете на участниците в лагера?

- Има много добри бойци, но добрите хора не са толкова много. Надявам се карате да помогне на участниците в лагера да се замислят как да станат по добри хора, за мен важи същото.

Какво най-често не достига на начинаещите бойци? На кое ще им препоръчаш да обърнат особено внимание?

- Начинаещите бойци – на позицията, това е основата! А на опитните – да променят основата, да бъдат нестандартни!

За незапознатите, много от боевете на последната Световна купа повече приличаха на пародия на бой – постоянни клинчове, прегръщания, захвати и имитация на активност. Като елитен боец, на теб това не може да ти се харесва. Какво може и е необходимо да се направи, така че боят да остане бой а не имитация?

- Има много добри бойци, които изчезват след прекратяване на състезателната си дейност. А те са много необходими, защото дълго са се състезавали и добре чувстват и усещат, кое е реално и кое имитация. Сега има много съдии, които никога не са се състезавали, просто така се е стекъл животът им. Има и такива, които съдийстват веднъж на две години, защото нямат вътршни първенства. Разбира се такива съдии нямат достатъчно опит. От страна на състезателите – не е възможно винаги да се побеждава с ипон, но не трябва да се предаваш, трябва да опиташ отново. Карате дава много варианти да провериш себе си, но главно – карате те учи да бъдеш смирен и скромен.

Как обикновено се развива тамешиварито при теб? Коя позиция ти е най-удобна?

- За отработването на тамешивари много ми помагат шихан Попов и сенсей Трампов – те имат много голям опит. Искам да им благодаря за това, че винаги са с мен. Нямам най-удобна позиция, но да кажем примерно шуто.

Имаш много фенове в Русия и това е не само защото в България живее братски народ. Ти си един от тези, които не само показват качествен киокушин, но повдигаш и поддържаш нивото му на висота. Желаем ти успехи!

- Благодаря!

Ако може, да кажеш няколко думи за твоите фенове и читатели на сайта superkarate.ru.

- Бойните изкуства са разнообразни, но тяхната цел е една – да опознаеш себе си и да станеш по-добър човек. Изкуството търси красотата, а човек е красив, когато е добър. Успех на всички по пътя!


Интервю за www.superkarate.ru
Превод от руски: Сенсей Румен Калинов



© 2006-2011 Федерация Българско Карате Шинкиокушин - Всички права запазени Начало | Търсене | Контакти | RSS